Парламентарни промени и оживени дебати: Нови депутати, оставки и закон за достъпност

В хода на днешното пленарно заседание на 51‑ото Народно събрание се наблюдават значими парламентарни промени, съпроводени от оживени дебати и редица оставки. Заседанието е белязано както от приемането на нови депутати, така и от обсъждането на законопроект, насочен към осигуряване на достъпност на продукти и услуги за хора с увреждания. Всичко това става на фона на ново решение на Конституционния съд по въпроса за законността на парламентарните избори от 27‑октомври 2024 г., както и на последващото преразпределение на мандатите от Централната избирателна комисия (ЦИК). Данните и фактите, свързани с тези събития, са потвърдени от официални източници – от уебсайта на Народното събрание, Централната избирателна комисия и утвърдени новинарски агенции.

Контекстът на днешния ден в парламента

Днешното пленарно заседание бележи поредна важна страница в парламентарната история на страната. Преди започването на работната сесия, председателят на Народното събрание Наталия Киселова информира присъстващите за постъпилото решение на Конституционния съд относно законността на изборите на 27‑октомври 2024 г. Също така, беше обявено и решението на Централната избирателна комисия, според което партия „Величие“ с резултат, който надминава 4‑процентовата прагова стойност, ще заеме десет места в парламента след преразпределението на мандатите. Тези развития имат голямо значение за политическия пейзаж и предизвикват оживени реакции сред парламентаристите и обществеността.

Парламентарни промени: Оставки и новоположени депутати

Една от най‑забележителните новини на деня е свързана с промяната в състава на парламента. Трима нови депутати положиха клетва в началото на заседанието – Ивайло Костадинов и Иван Клисурски от „Има такъв народ“ (ИТН) и Самуил Славов от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ). Техният встъп в парламентарната работа символизира обновяването на политическата сцена и е от значение за бъдещите дискусии по важни законодателни въпроси.

От друга страна, парламентът бележи и редица оставки. Танер Емин от „ДПС‑Ново начало“ официално подаде оставка, според изявление на Хамид Хамид. Същевременно, Илиян Петров Илиев, обявен за народен представител от „Морал, единство, чест“, уведомява, че не желае да заемa своя мандат и няма да положи клетва. Тези промени в състава на парламента се дължат на вътрешнопарламентарни динамики, както и на съдебни и изборни решения, които предефинират представителството в парламентарната зала.

Законопроект за достъпност на продукти и услуги – дебати и процедури

Основен предмет на днешното обсъждане е второто четене на законопроект за изискванията за достъпност на продукти и услуги, предназначени за хора с увреждания. Законопроектът, който цели да внедри разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/882, поставя акцент върху необходимостта от осигуряване на достъпност за редица продукти – от потребителски компютърни системи до автоматични терминали за самообслужване, използвани в транспортния и банковия сектор.

По време на обсъждането, депутатите се опитаха да определят точния обхват и срокове за въвеждането на новите изисквания. Александър Иванов от ГЕРБ‑СДС предложи законопроектът да влезе в сила от 28 юни 2025 г. с изключение на някои параграфи, които ще бъдат отложени до по‑късен етап. Той аргументира, че този краен срок е свързан с уведомление от съда на ЕС, което предупреждава за възможни санкции, ако директивата не бъде транспонирана навреме. Според Иванов, санкциите могат да възлязат на над 600 хиляди евро веднъж, а след това по 15 хиляди евро на ден, което ще окаже сериозен натиск върху бизнеса.

Дебатите по законопроекта не бяха без емоции. Представители от „Възраждане“ изразиха своята загриженост относно продължителността на заседанието и процедурните въпроси, свързани с отделното гласуване на членовете на законопроекта. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов критикуваше председателят Наталия Киселова, обвинявайки я, че не успява да поддържа дисциплината и фокуса по време на дискусиите. Той настоя, че отделното гласуване на всеки член от закона води до излишно забавяне на процеса и пречи на ефективното приемане на важния документ. В този контекст, и други депутати от партията се включиха в дебата, подчертавайки, че забавянето може да се отрази негативно на целите за подобряване на достъпността за хора с увреждания.

Редица предложения и компромиси в рамките на обсъждането

За да бъде постигнат баланс между нуждите на бизнеса и правата на хората с увреждания, няколко депутати предложиха компромисни мерки. Богдан Богданов от „Продължаваме промяната‑Демократична България“ настоя, че санкциите за нарушения трябва да бъдат намалени с 80% за нарушения, извършени до 1 юни 2026 г. Тази инициатива има за цел да даде повече време на бизнеса да се адаптира към новите изисквания, без да бъде подложен на прекомерни финансови натоварвания.

От своя страна, председателят на Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание, Петър Кънев, отправи призив към колегите си: „Хайде, малко срам – този закон засяга инвалидите. Пет години отлежава, пет години безвремие“. Той акцентира върху необходимостта от бързо приемане на законопроекта, за да се избегнат допълнителни санкции от страна на Европейския съюз и да се гарантира, че пазарът на продукти и услуги ще отговаря на стандартите за достъпност. В този контекст, се предлагаше и удължаване на времето за законодателна дейност, но предложението бе отхвърлено с аргумента, че времевият прозорец е ограничен и че заседанието вече е претоварено с други важни въпроси.

Официални становища и експертни коментари

От официалната страна, председателят на Народното събрание, Наталия Киселова, нееднократно подчертаваше, че парламентарната дейност трябва да бъде водена с максимална прозрачност и ефективност. Тя призоваваше депутатите да се придържат към дневния ред и да не се отклоняват от основната тема. Изказванията й отразяваха усилията на парламента да балансира между задължителните законодателни дейности и контролните функции, осигурявайки възможност за изказване на всички участници.

Експертите също така отбелязват, че приемането на законопроекта за достъпност е от решаващо значение за подобряване на условията за живот на хората с увреждания. Според анализи, публикувани от утвърдени новинарски агенции и правителствени сайтове, законът ще осигури по-голяма конкурентоспособност на местните производители, като ще ги насърчи да разработят продукти, отговарящи на европейските стандарти. Това, от своя страна, ще даде тласък на икономическия растеж и ще подобри имиджа на България като държава, която се грижи за социалната си отговорност.

От друга страна, някои критици подчертаха, че процедурните забавяния и вътрешнопарламентарните борби могат да забавят приемането на жизненоважни закони. В този контекст, коментарите на депутатите от „Възраждане“ и ГЕРБ‑СДС подчертаха необходимостта от по‑ефективно управление на времето по време на заседанията, за да се избегнат излишни конфликти и да се гарантира, че законопроектите ще бъдат обсъдени и приети в срок.

Поглед към бъдещето на законодателната дейност

Днешните парламентарни промени и дебати отразяват дълбоката трансформация в начина, по който работи парламентарната институция. Оставките и новите постъпления на депутатския състав показват, че политическият ландшафт е в процес на обновление, като различните партии се борят за влияние и за поставяне на приоритети, които да отговарят на нуждите на обществото.

Приемането на законопроекта за достъпност на продукти и услуги за хора с увреждания е ключов момент, който ще определи бъдещето на регулациите в тази област. Независимо от вътрешните разногласия и процедурни предизвикателства, основната цел остава да се гарантира, че всички граждани ще имат равен достъп до необходимите продукти и услуги, а бизнесът ще може да се адаптира към новите европейски стандарти без да бъде претоварен с прекомерни санкции.

Според експертите, ако парламентарната зала успее да постигне консенсус и да приеме законопроекта в рамките на определения срок, това ще бъде знак за зрялостта и ефективността на институциите. В противен случай, продължаващите забавяния и вътрешнопарламентарни борби могат да имат негативни последици, като поставят България под риск от санкции от страна на Европейския съюз и допълнително влошават условията за хората с увреждания.

С оглед на гореспоменатото, бъдещето на законодателната дейност ще зависи до голяма степен от способността на парламентаристите да работят заедно, да приемат компромисни решения и да поставят обществените интереси пред личните и партийни амбиции. Остава да се види дали днешните промени и инициативи ще доведат до необходимите подобрения или ще останат само поредна поредица от дебати и отлагания.